Tim_Logik

Имам навика от време на време да разглеждам разни блогове, като ако ми е по-скучно започвам прескачането от блог в блог, с други думи блог сърфинг из океана на БЛОГОСФЕРАТА(!). Това става обикновено благодарение на линковете към други блогове, избираш един, оттам в друг, оттам в трети и т.н., предполагам доста други хора го правят. Дразнят ме така наречените от мен “dead end blogs”, а именно блогове без линкове за други. Естествено винаги можеш да дадеш “back” и да се върнеш в предния, но някак си се прекъсва нишката, все едно да те съборят от дъската докато сърфираш..

Разглеждайки другите блогове се замислих защо цялата тази работа е толкова успешна..  Както съм казвал, на хората в нета доста малко им пука за това, което казват другите, но въпреки това блоговете се четат и коментират все повече. Чудех се, защо ли е това, и се сетих! Клюкарстването! Но не в чистата му “знаеш ли, че X се целувал с Y” форма, а в една модифицирана, по-възвишена (ехех, как, все пак става дума за БЛОГОСФЕРАТА, само стар английски клуб с лордове е по-нагоре) форма. Колкото и да отричат някои, всеки има в себе си една клюкарска жилка и обича да научава туй-онуй за познати и непознати люде, независимо колко го засяга. Специално в България това се подхранва и от необяснимото непризнато удоволствие, което изпитват хората от неволите на другите. Възвишеното в случая идва, че хората не се налага да разпитват, за да научат клюките и по този начин си запазват съвестта чиста. А не се налага да разпитват, защото всички сами си казват. Болшенството от лични блогове, в които хората разказват за ежедневието си, съдържат предимно постове с негативно съдържание. И нормално, когато на човек му е добре си гледа кефа и не му пука. Но когато нещата тръгнат на зле, о, не! Трябва да се опищи колко жесток и несправедлив е света! И след като го направиш, тръгваш из чуждите блогове и виждаш, че и другите имат проблеми и им е кофти и ти става по-добре. Хубавото е, че всичко това можеш да си правиш спокойно пред пц-то без никой да те вижда и можеш да си реагираш естествено (викайки “ХАК ЛИ ТИ ЕЕ??” примерно..). Иначе, разбира се, всички са доволно добродушни и веднага са готови за grouphug, но само виртуална! Интересно е, да се наблюдава, а и понякога да се включиш в някоя grouphug, just for the sake of it…

И преди никой да не каже “Ти да не би да не правиш така?”   you`re damn sure, I do! Не е тайна, че нивото ми на клюкарственост е поне средно, така че редовно посещавам оплакваческите блогове(това само в България може да се случи, ОСТАВКА!!!), а после се заканвам да емигрирам в Швейцария, ако автобусът закъснее повече от 3 минути, но затова никой не знае, защото такива неща не се пишат тук!(Мваха)